Колкото повече се опитвам да избегна дадено събитие или състояние, толкова повече се приближавам към него. За пореден път се убеждавам в това. А уж все си повтарям, че не бива да бягам ОТ нещо, а да се движа КЪМ нещо; че не бива двигател да ми бъде страхът, а любовта…Все се опитвам да се сприятеля с онези демони, които се крият дълбоко в подсъзнанието и чакат удобен случай „да им отворя вратата“ и да се промъкнат навън, все опитвам да съм по-умна от тях, да ги надхитря, да ги опитомя, да ги подмамя или просто да ги прегърна и да им дам думата, та да сме на чисто и да не се дебнем взаимно, ама нейсе…Все още рядко ми се случва да съм от печелившата страна.