„Наште хора (българите) често са такива, като тия деца, чак малко да ти дожалей. Все уплашени едни таквиз, сърдцето им ся свило като птиче зимъска, чакат някой да го приласкай, с добра дума да ги повика, и чак тогаз им ся душа разтваря. Ала не е такъв светът! (…) Не та хич биля приласкава, ами та с строгий си поглед затиска. Само от ритници ся плаши или от греческо лукавство ся лъже. И тежко простодушним, ако няма и храброст в тях, а то най-често е тъй. Кротките, кай, ще наследят земята. Коя земя? Няма да е тая! Иначе българи щяха да са едни от първите наследници.“

Из „Възвишение“, Милен Русков