Етикети

, , , , , , ,

keep-calm-and-listen-to-your-heartНа 29 септември се отбелязва Световният ден на сърцето и използвам този повод да споделя с вас нещо любопитно.

Тютюнопушенето, алкохолът, ниската физическа активност и нездравословното хранене са основните рискови фактори, водещи до сърдечно-съдови заболявания, според сайта на Министерството на здравеопазването. Въпреки това обаче, често пъти от сърдечни заболявания страдат млади хора, въздържатели, хранещи се здравословно, обясни вчера по телевизията лекар – специалист в областта.

Коя е причината?

И аз това се запитах.

Имам една книжка „Мотивацията. Изненадващата истина за това, което ни движи напред“, на Даниъл Пинк. Вчера я преглеждах и попаднах на интересна теория, опитваща да даде отговор на горния въпрос.

Още през 50-те години американският кардиолог Майер Фридман и неговият колега Рей Розенман започнали да наблюдават прилики между пациентите, които били податливи към сърдечни заболявания. Те установили, че чувствителността към коронарни проблеми зависи не само от хранителния режим или наследените гени, а и от поведението на пациентите и начина, по който те живееят живота си. След дългогодишна работа, двамата достигнали до заключението, че хората, предразположени към сърдечни проблеми, проявявали определен поведенчески модел, а именно:

„специфичен комплекс от личностни характеристики, в това число прекомерен състезателен порив, агресивност, нетърпеливост и тормозещо чувство за неотложност. Хората, проявяващи този модел, като че са заети с една хронична, неспирна и често пъти безплодна борба – със самите себе си, с другите, с обстоятелствата, с времето, понякога със самия живот.“

Такива хора били значително по-застрашени от сърдечно заболяване, отколкото пациенти, имащи същите физически характеристики, режим на движение и хранене, и семейна история, но непроявяващи подобен модел на поведение. Двамата кардиолози нарекли състезателния поведенчески модел „Тип А“.

Да видим какво представлява другият, противоположен поведенчески модел – Тип Б – или какъв е онзи начин на живот, който спасява хората от сърдечни заболявания или най-малкото намалява риска от такива.

За разлика от представителите на Тип А, хората от Тип Б „рядко се чувствали тормозени от живота или тласкани към враждебност от изискванията му“, открили Фридман и Розенман. Те били също толкова интелигентни и амбициозни колкото тип А, но техният „порив“ по-скоро ги стабилизирал, придавал им увереност и сигурност, а не ги изнервял и ожесточавал, както било при хората от Тип А.

Разбира се, както пояснява авторът на „Мотивацията“, никой не проявява в чист вид само единия от двата типа поведение във всеки миг и всеки ден от живота си без изключение, но ние, хората, „имаме определени, доста ясни предразположения“.

Следва въпросът: Кое кара едни хора да имат поведение Тип А, а други – да имат поведение Тип Б?

За да ни бъде по-лесно да намерим отговора, Даниъл Пинк ни призовава да се вгледаме в себе си и в хората около нас и да се запитаме дали онова, което ни дава енергия – кара ни да ставаме сутрин и ни движи през деня – идва отвътре или отвън. Или: Какво „гориво“ използваме, за да се движим?

Накратко: Ако главният мотиватор на поведението ни са външни стимули – награди, пари, слава – ние сме по-склонни да имаме поведение Тип А. Ако главният ни мотиватор е вътрешен – свободата, предизвикателството и целта на заниманието ни само по себе си -, ние сме по-склонни да имаме поведение Тип Б.

Очевидно, по-„изгодно“ и по-здравословно е да имаме поведение Тип Б, защото то се задвижва от „евтино, безопасно за употреба и възобновяемо до безкрай“ гориво, като слънчевата енергия и, съответно, е предпоставка за по-здравословен, дълъг и щастлив живот. Докато поведението Тип А се задвижва от изчерпаемо „гориво“ с множество вредни странични ефекти, като въглищата, казва Даниъл Пинк, а това един ден ни праща в кардиологичната клиника…

По думите на Даниъл Пинк, здравослoвното поведение се обуславя от обстоятелствата, опита и контекста. То не зависи от възрастта, пола и националността. Излиза, че то е въпрос на избор. А по поему, изборът да бъдем вътрешно, а не външно мотивирани, ни призовава към осъзнатост и автентичност във всичко, което правим, мислим, чувстваме. А това означава да слушаме сърцето си, да не го изоставяме. Иначе един ден ни изоставя то.