С времето заобичах потайността. Тя сякаш е единственото нещо, което може да направи съвременния живот загадъчен или пленителен. Достатъчно е човек да потули нещо най-обикновено и то става прекрасно. Когато напускам града, изобщо не казвам на познатите си къде отивам. Разкрия ли го, ще се лиша от цялото удоволствие. Парадоксален навик, признавам, ала той по някакъв начин сякаш привнася доста романтика в живота. Предполагам, смяташ ме за ужасен глупак?

Откъс от „Портретът на Дориан Грей“, Оскар Уайлд

Advertisements