заваля тих дъждец, скрихме се под терасите, Ева правеше сапунени балони, после аз, после тя, плуваха из въздуха, разтягаха се, сливаха се, залепяха се по асфалта, кацаха върху клоните на дърветата, блъскаха се о терасите на съседите, тя подскачаше, гонеше ги под дъжда, смееше се, приказваше им с най-сладкото гласче на света,  гигантски мехур с размери на баскетболна топка се издигна нагоре, нагоре, проследих го с поглед, на 10 см вдясно стърчаха върховете на тополите, божичко, от кога не съм поглеждала върховете на тополите, от кога не съм се радвала на дъжда и не съм слушала звънкия смях на дъщеря си…