Не успях да я опазя. Позволих да я изплашиш, да я ограбиш, да я притискаш още и още, докато тя остъпваше все по-назад и по-назад…Колкото повече я пристискаше, толкова по-настървено опитвах да я браня…Знаех, че загубя ли нея, губя всичко.

Скрих я в душата си като малко зрънце в топла шепа и й обещах, че търпението й ще бъде възнаградено.

Сега гледам разтворената си шепа и ширналия се пред мен криволичещ път и се питам ще мога ли да преживея без теб свободата, за която толкова се борих и която толкова жадувах…