09 четвъртък юни 2022
Posted in в търсене на отговорите
Разминахме се някъде по пътя.
Ти тичаше надолу по стълбите, бързайки да не закъснееш и този път за важната среща.
Знаех, че няма да закъснееш, понеже там те чаках аз. В една друга своя роля и един друг житейски сценарий.
Неизбежна е. Срещата.
Колкото и да закъсняваш.
Когато се обуеш в червено, в чии стъпки стъпваш? – чух се да те питам. – Кого се опитваш да настигнеш?
А ти как може да познаваш някого, когото никога не си срещала? – отвърна ми.
Чакам те.
Чакам се.
там, където ме чака едно синьо и вечно младо момиче да ми разроши косите там, където нещо горещо ми пари …
„Вярвам, че това, което ние ставаме, зависи от това, което нашите бащи ни учат в различни моменти, в които не …
Гледах „Петя“. Хареса ми много (със съвсем дребни изключения), препоръчвам. Плаках поне на пет места. Усмихвах се. Вълнувах се. Потопих …
По пътя към къщата на баба Кина колата се тръскаше и скърцаше като каруца – калдаръмът се сменяше с обрасъл …
не искам да съм някъде другаде не искам да съм с някого другиго не искам да е някой друг сезон, …
„Август трябва да се отпива бавно, като скъп ликьор. Налейте си в малка чашка, отпийте глътка и погледнете през чашата …
“Надзъртах в себе си и ми се завиваше свят, все едно че съм се надвесила над безкрайност.” Блага Димитрова, Пътуване към …
Онова, което даваме, се връща при нас. Всяка мисъл, която минава през съзнанието ни, създава бъдещето ни. Всеки от нас …
Нюанси 